Марсилската треска представлява остро инфекциозно заболяване, другото най-разпространено след Лаймската болест. Причислява се към петнистите трески и неин преносител е кучешкият кърлеж Rhipicephalus sanguineus.  Бактерията  е Рикетсия конори /Rickettsia conori/.

Как става заразяването с марсилска треска

Човек се заразява след ухапване от кърлеж, носител на инфекцията. Не е задължително кърлежът да е бил върху куче, може да се пренесе от трева на човек.

 Какви рискове крие ухапването от кърлеж

Симптоми на марсилска треска

Първите признаци се появяват внезапно с общо влошаване на състоянието на ухапания:

• висока температура до и около 39 градуса;
• отпадналост;
• втрисане;
• болки в мускулите;
• на мястото на ухапването има червено петно с черна точка в чентъра.

Прояви на инфекцията

Инкубационният период на болестта е 10-15 дни от момента на ухапването. Характерното черно петно на мястото на ухапването  представлява некрозна дермата. Възпаляват се кръвоносните съдове в тялото и се появава обрив по лицето и тялото, дланите, стъпалата.  Обривът трае около 10 дни. 

Има поражения върху всички органи - бъбреци, сърце, бял дроб, черен дроб, чентрална нервна система, кожа,  храносмилателен тракт.

След отминаването на обрива на мястото на пъпчиците се наблюдава кафява пигментация. Когато е засегната сърдечно-съдовата система се наблюдават миокардит и перикардит; при нарушения в храносмилателния тракт се появяват повръщане и диария; когато са засегнати бъбреците – остра бъбречна недостатъчност.

Диагностициране на марсилска треска

Диагнозата се поставя на база  клиничната картина, черното петно и последващия обрив. Взима се кръв и се прави биопсия на обрива. Ако болният е пътувал в екзотични страни, предимно в Африка или Индия, това би насочило лекаря, защото там марсилската треска е най-разпространена. В България най-често срещана е в източните райони.

Точната диагностика в голяма степен се определя и от характерния първичен ефект от болестта – черното петно на мястото на ухапване от кърлежа. което е причинено от бактерията, носител на заразата - Рикетсия конори. Изолирането на рикетсиите е не е лесно и затова диагнозата по-често се извършва на базата на специално серологично изследване. Изолирането на
R. conorii conorii в микроскопскинамазки се извършва чрез имунофлуоресцентен метод.

Лечение

Болестта е изцяло и напълно лечима.

Лечението се назначава само от лекар след доказано заболяване. Колкото по-рано е открита инфекцията, толкова по-успешна е терапията. Има немалко случаи на фатален край при нелекувани болни.

Хора, които са пътували в рискови райони и имат съмнение за зараза трябва веднага да потърсят консултация с инфекционист. 

След преболедуване от марсилска треска се създава имунитет.

Ваксина срещу марсилска треска няма.

източник